Повечето хора биха завлекли този стар стол направо към боклука, без изобщо да се замислят. Износена дамаска, пластове стара боя, следи от възраст навсякъде. Но една жена видя в него нещо съвсем различно.
Винтидж кресла като това стават все по-трудни за намиране. Съвременните мебели може да изглеждат стилно, но много от по-новите модели едва издържат няколко години, преди да започнат да се разпадат. Този стол обаче беше направен по друг начин.
Креслото в скандинавски стил първоначално се появило преди повече от двадесет години. Било леко, уютно и проектирано така, че леко да се люлее благодарение на гъвкавата си рамка. Толкова удобно, че гостите винаги искали първи да седнат точно в него.
Години наред столът стоял в дома на нейна приятелка. Всяко посещение завършвало по един и същи начин — тя се настанявала именно в това кресло и изобщо не искала да става.
После дошла изненадата.
Приятелката ѝ решила да подмени старите мебели и възнамерявала напълно да се освободи от стола. Вместо да гледа как изчезва, тя веднага го взела у дома и решила да му даде втори живот.
Въпреки възрастта си рамката все още била невероятно здрава. Единственият истински проблем бил външният вид. Дървото било пребоядисвано няколко пъти през годините, а тапицерията изглеждала силно износена и мръсна.
Когато започнали да го разглобяват, открили, че целият стол всъщност се държи само на четири болта и се разделя на две части.
Тя започнала с рамката. Първоначално се опитала да изшкури старата боя, но слоевете били прекалено много. Накрая вместо това използвала специален препарат за премахване на боя.
Само след няколко минути дебелото старо покритие започнало да се надига на мехури и да се лющи почти само. Около час по-късно всяка следа от старата боя била изчезнала.
След като я оголила напълно, тя измила цялата рамка старателно с четка и гел за пране, след което изплакнала всичко навън с маркуч. Благодарение на простата конструкция на стола водата се оттекла бързо, а на следващата сутрин рамката вече била суха.
За пребоядисването избрала тъмнокафява боя за под. Покритието се нанесло гладко още от първия слой, изсъхнало бързо и не оставило видими следи от четка.
Най-голямото предизвикателство се оказала тапицерията.
Старият плат някога бил зашит директно върху металните тръби, което правело чистото му сваляне изключително трудно. След като дълго обмисляла как да постъпи, тя измислила друг вариант — да създаде напълно нов калъф, подобен на калъфка за възглавница.
Тя внимателно измерила ширината и дължината на седалката, като оставила допълнително място за дебелината на възглавницата. За да изглежда крайният резултат по-стилен, комбинирала различни парчета плат и добавила декоративни набори на местата, където столът се огъва.
Под седалката направила припокриващо се закопчаване, подобно на калъфките за възглавници, преди да го зашие на ръка. Най-важното било платът да прилепне плътно към стола, без да се размества.
От останалия материал тя изрязала и малки квадратчета плат, които прикрепила от двете страни, като здраво фиксирала калъфа към рамката с голяма тапицерска игла.
В крайна сметка цялата реставрация се оказала много по-лесна, отколкото очаквала.
Когато столът бил сглобен отново напълно, той изглеждал почти като нов — сякаш току-що е пристигнал от мебелен шоурум, а не е преживял две десетилетия в нечий дом.
А най-смешната част?
Сега, винаги когато приятелката ѝ дойде на гости, тя веднага сяда отново в същия този стол — онзи, който самата тя почти била изхвърлила.
