Хари слушаше думите на лекаря като вцепенен. Медицинските изследвания показваха, че двете момчета близнаци, които дванадесет години бе отглеждал и обичал като свои синове, всъщност не са негови деца. Ядосан, той тръгна към дома си, решен да поиска обяснение от жена си – но истината, която щеше да научи, щеше завинаги да разбие семейството им.
Хари с усмивка наблюдаваше момчетата, които се смееха на нещо в чакалнята на детския кабинет.
– Д-р Денисън – каза нервно той и се изправи, когато лекарят влезе.
– Г-н Кембъл, заповядайте, седнете – отвърна лекарят, докато се ръкуваха. – Всъщност бих искал да поговоря насаме с вас. Момчетата могат да изчакат отвън.
Сърцето на Хари заби силно. Страхуваше се, че ще чуе лоши новини. Макар да бяха близнаци, Джош страдаше от тежка анемия, затова лекарят беше назначил допълнителни изследвания. Беше помолил и Хари да си направи кръвни тестове, в случай че се наложи кръвопреливане. За щастие Андрю беше напълно здрав.
– Значи… знаем ли вече как да продължим? – попита напрегнато Хари, след като момчетата излязоха.
– Успокойте се, г-н Кембъл – облегна се назад лекарят. – В момента не се тревожа за състоянието на Джош. Той има недостиг на желязо, но това може да се лекува. Има обаче нещо друго, за което искам да поговорим.
Хари въздъхна с облекчение.
ОСИНОВИХТЕ ЛИ МОМЧЕТАТА?
– Осиновихте ли момчетата? – попита лекарят.
Студена тръпка премина по гърба на Хари.
– Какво имате предвид?
– Кръвната ви група не съвпада с тази на момчетата – обясни лекарят.
Хари поклати глава.
– Това само по себе си не означава нищо. Често се случва биологичните родители да не са съвместими.
– Това е вярно – кимна лекарят. – Но тук не става дума за това. Кръвната група на момчетата е A. А вашата и тази на съпругата ви е B. Това означава, че вие не можете да сте техният баща.
На Хари му се зави свят.
– Това е невъзможно…
Лекарят въздъхна.
– Видях резултатите преди два дни, затова назначих и ДНК тест. Има още нещо.
Той подаде няколко листа към Хари.
С треперещи ръце Хари започна да чете доклада. Повечето медицински термини не разбираше… но една дума се открояваше ясно:
полубратя
Хари вдигна поглед шокиран.
– Андрю и Джош… са ваши полубратя – каза лекарят.
СВЕТЪТ НА ХАРИ СЯКАШ СЕ СРУТИ ЗА ЕДИН ЕДИНСТВЕН МИГ.
Сякаш всичко около него се разпадна за секунда.
Момчетата, които бе отглеждал дванадесет години… не бяха негови синове.
Те бяха деца на баща му.
Това можеше да означава само едно.
Нанси е била с баща му.
Когато стигнаха до дома, Хари остана няколко минути седнал в колата. Опитваше се да си поеме дъх.
Тогава чу гласовете на момчетата.
– Дядо! Липсваше ни!
ХАРИ СТИСНА РЪЦЕТЕ СИ В ЮМРУЦИ.
Хари стисна юмруци.
Не можеше да избухне пред тях. Момчетата бяха вътре.
Събра сили и влезе.
– Какво правиш тук, татко? – попита напрегнато.
После погледна към момчетата.
– Нали щяхте да отидете у Боби да играете?
– Да! – каза Андрю.
Момчетата събраха контролерите си и изтичаха навън.
В МОМЕНТА, В КОЙТО ВРАТАТА СЕ ЗАТВОРИ ЗАД ТЯХ, ХАРИ ИЗБУХНА.
Щом вратата се хлопна зад тях, Хари избухна.
– Спала ли си с баща ми, Нанси?!
Лицето на Нанси пребледня.
– Сине, не е така… – намеси се Робърт.
– ДНК тестът не лъже! – извика Хари. – Искам истината!
Нанси сведе поглед.
И си спомни една нощ… отпреди тринадесет години.
Лас Вегас.
Претъпкан бар.
Нанси стоеше до бара, когато усети силния, скъп мъжки парфюм.
До нея се приближи мъж със сребриста коса.
– Мога ли да те почерпя едно питие?
Нанси се усмихна.
– Вече поръчвам за приятелките си.
Мъжът се наведе по-близо.
– Казвам се Робърт.
– Нанси.
Час по-късно вече се целуваха в асансьора.
На следващата сутрин Нанси се събуди в леглото на Робърт.
Беше убедена, че никога повече няма да го види.
Но три седмици по-късно разбра, че е бременна.
Не искаше да прекъсва бременността.
Нямаше представа какво да направи.
Тогава срещна Хари.
В един бар.
Приятелката ѝ я дръпна в тоалетната.
– Спи с него. От Вегас са минали само три седмици. Никога няма да разбере.
Първоначално Нанси отказа.
Но после си помисли, че детето ѝ се нуждае от баща.
Онази нощ тя прекара нощта с Хари.
Няколко месеца по-късно Хари ѝ предложи брак.
А тя каза „да“.
ВСИЧКО ИЗГЛЕЖДАШЕ СЪВЪРШЕНО.
Всичко изглеждаше напълно идеално.
До деня, в който Хари я запозна с родителите си.
Вратата се отвори.
Нанси усети онзи познат парфюм.
И видя…
Робърт.
Мъжът от Лас Вегас.
– Татко, това е годеницата ми – каза Хари.
СЪРЦЕТО НА НАНСИ ЩЕШЕ ДА ИЗСКОЧИ ОТ ГЪРДИТЕ ѝ.
Сърцето на Нанси щеше да изскочи от гърдите ѝ.
Робърт също я позна.
По-късно останаха насаме.
– Нанси… тези деца…?
– На Хари са – отвърна веднага тя. – Той няма представа.
И тогава се разбраха.
Тайната щеше да остане завинаги в Лас Вегас.
В настоящето Хари ги гледаше с треперещи ръце.
– Как можа да се случи това?!
– Във Вегас – прошепна Робърт.
Хари се обърна към Нанси.
– Знаеше ли, че си бременна?
– Да – прошепна тя.
– Хвана ме в капан… и то дори не с моите деца!
Робърт се опита да се намеси.
– Сине, съжалявам…
– Ти знаеше! – извика Нанси. – Не можеш да хвърлиш цялата вина върху мен!
Спорът ставаше все по-шумен.
Тогава от вратата се чу глас.
– Дядо ли е нашият баща?
Тримата възрастни застинаха.
На прага стояха Джош, Андрю и Боби.
– Татко? – попита Андрю Хари.
Хари се опита да се усмихне.
Но не успя.
Момчетата видяха истината в очите му.
Хари наведе глава.
– Съжалявам…
И в този миг всичко се разпадна.
