Пръстите ми се стегнаха около студената пластмасова USB флашка и бавно извадих ръката си от джоба на престилката.
– Щом на всички толкова им трябва красив празник, нека бъде красив до самия край – казах и се изправих.
Столът тихо се плъзна по паркета. Никой не помръдна. Само лъжицата на една от лелите ми издрънча в чинията, после падна в соса. Когато минах покрай масата, не избърсах соса от яката си втори път. Оставих ги да го видят.
На екрана на телевизора все още вървеше беззвучен празничен концерт. Наведох се, включих USB флашката в страничния порт и натиснах дистанционното.
Черният екран внезапно показа синкав списък с папки.
04_АПАРТАМЕНТ. 05_ПЪЛНОМОЩНО. 06_ЗАПИС_ГАЛИНА. 07_ПРЕВОДИ.
Игор скочи толкова рязко, че кракът на стола изскърца остро по пода.
– Какво правиш?
Дори не го погледнах.
– СЕДНИ. ОЩЕ НЕ ВСИЧКО Е ГОТОВО.
Не знам какво го върна обратно на стола – гласът ми или начинът, по който цялата маса го погледна, – но той седна. Не напълно. На самия ръб. Напрегнат, с ръце върху коленете, готов всеки момент отново да скочи.
Първо не отворих документите. Отворих аудиозаписа.
В 21:14, на 27 март, от говорителите прозвуча познатият спокоен глас на Галина Петровна. Същият, който тя винаги използваше за най-мръсните неща – тихо, равномерно, почти мило.
– Нищо подобно, тя нищо няма да разбере. Докато е бременна, не мисли с главата си. По-добре кажете кога вече наистина може да се продаде апартаментът. Игор казва, че трябва да се приключи преди раждането. Капарото сега много ще ни дойде добре.
В стаята сякаш въздухът се промени. Стана по-тежък. Един от чичовците спря да яде.
Ръката на една от лелите ми погали кръстчето на врата ѝ. Петнадесетгодишният ми племенник, който само преди минута ме гледаше ужасено, вече не мигаше.
Тя стоеше до стола си, допреди секунда изправена и достойна, а сега сякаш се беше смалила с няколко сантиметра.
НЕ СЕ СРАМУВАШЕ. А ЗАЩОТО СОБСТВЕНИЯТ Ѝ ГЛАС, СТУДЕН И ОФИЦИАЛЕН, СЕ РАЗЛЯ В ХОЛА МИ И СЕ СТЕГНА ОКОЛО ВСИЧКИ.
– Това е манипулирано – каза бързо Игор. – Ти изобщо разбираш ли какво правиш?
Тогава отворих папката 05_ПЪЛНОМОЩНО.
Целият екран се изпълни със снимка на документа. Моят личен номер. Моят адрес. Моето име.
И подписът долу – като моя, но само дотолкова, доколкото чужда ръка може старателно да се опита да копира наклона на буквите. Вдясно до снимката – увеличен детайл.
Линията беше прекъсната. Краят на името беше отсечен. На работа вече много пъти бях виждала такива подписи. Набързо направен фалшификат, за който се надяваха, че никой няма да го погледне внимателно.
С още едно щракване се появи кореспонденцията с брокера. Дати, часове, профилни снимки, суми.
5 април, 11:26: „Капарото от 85 000 форинта е потвърдено. Очакваме пълномощното от собственика.“
5 АПРИЛ, 11:31: „ТЯ ОЩЕ НЕ ЗНАЕ, РАБОТИМ ЧРЕЗ СИНА Ѝ.“
5 април, 11:33: „Ще стане ли до май?“
Игор не пребледня изведнъж. Първо дясната страна на лицето му потрепери. После бавно, сякаш някой беше глътнал кост, долната му устна увисна надолу.
– Това са работни чернови – каза той. – Още нищо не беше решено.
Натиснах отново.
На екрана се появи банково извлечение. Редовете се нижеха един след друг като удари на метроном.
₴186 000 – закриване на стария му кредит.
₴312 000 – ремонтът на моя апартамент.
$11 000 – ПЪРВОНАЧАЛНАТА ВНОСКА ЗА КОЛАТА, С КОЯТО, ПО СОБСТВЕНИТЕ МУ ДУМИ, БЕЗ НЕЯ НЕ МОЖЕЛ ДА СЕ ВЪРНЕ КЪМ НОРМАЛНИЯ СИ РИТЪМ.
И последно – моят превод за оценката на апартамента. Същите пари, с които той беше платил на човека, оценил апартамента ми преди продажбата.
– Това е циркът – казах и за първи път тази вечер го погледнах право в очите. – Това е циркът, когато мъжът три години живее от парите на жена си, а после се опитва да продаде апартамента ѝ преди раждането на собственото си дете.
– Изключи го – каза Галина Петровна тихо, но вече не равномерно. – Хората ядат.
– Не – отвърнах. – Сега ще слушат.
Пуснах втория запис.
Този път не беше брокерът. Този път беше тя, с краткия си, сух, разпознаваем смях.
– Защо? Докато е бременна, всичко трябва да се уреди. После ще започне да иска права, ще тръгне по адвокати.
СЕГА НАЙ-ВАЖНОТО Е АПАРТАМЕНТЪТ ДА БЪДЕ НА ИМЕТО НА ИГОР. ЗАЩОТО ТОВА МОМИЧЕ СИ МИСЛИ, ЧЕ ВСИЧКО ТУК Е НЕЙНО.
Някой в далечния край тихо каза: „Боже мой…“
